Център за изследвания и политики за жените, който е партньор в мрежата: "Конфедерация на семейните организации в Европейския съюз" (COFACE), се присъединява към позицията на мрежата, която очертава 3 основни урока, които бъдещата стратегия не е успяла да научи от Лисабонската стратегия:

• Растежът и работните места не бива да се разглеждат като цели сами за себе си. Растежът трябва да води до повече равенство и затова следва да се измерва с индикатори като коефициента GINI . Работните места трябва да отговарят на критерии за качество, ако целта е да се намали бедността. В противен случай, резултатът ще е повече работещи бедни.
  

• Социалната кохезия и обществата, в които се осъществява включването, не могат да се постигнат единствено чрез образование и учене през целия живот. Въпроси като разпределението на благосъстоянието, преодоляването на бедността, борбата с дискриминацията, интегрирането на емигрантите, преодоляването на неравенствата в здравеопазването и опазването на околната среда трябва да се разглеждат през призмата на прилагането на хоризонтални интегрирани политики във всички области, най-вече чрез активини стратегии за включване. Необходимо е да  се постави фокус върху борбата с неравенствата и дискриминацията по отношение на групите в неравностойно положение като хората с увреждания и техните семейства.

• Справянето с демографските предизвикателства и насърчаването на солидарността между поколенията и инвестирането в качествените и достъпните услуги по предоставяне на грижа са много важни. Те би седвало да се обвържат с мерките за съвместяване на професионалния и личния живот. Равнопоставеността на половете, благосъстоянието на децата и достойнството на възрастните хора би следвало да са в основата на стратегията.  

 Позицията на COFACE можете да прочетете тук.