По инициатива на депутата от Европейския парламент – г-жа Мария Калшмаре, която е член на Комитета за защита правата на жените и равнопоставеността на половете към парламента, Европейският парламент прие през февруари 2006 резолюция за състоянието на противодействието на насилието над жените. Резолюцията бе приета с 545 гласа  „за,  13 „против” и 56 „въздържали се”.

Парламентът посочва, че насилието на мъже над жени засяга жени на всякаква възраст, независимо от тяхното образование, доходи или социален статус. Проучванията в Швеция, Германия и Финландия показват, че най-малко 30-35 % от жените на възраст между 16 и 67 години са били поне веднъж жертва на физическо или сексуално насилие. Ако към тези цифри се добави и психологическото насилие, процентът ще се повиши на 45 - 50 %. Обикновено насилието се упражнява от близки роднини или родителите на жертвата. Парламентът посочва, че само няколко страни членки разполагат с данни за преобладаващите форми на насилие, което от една страна затруднява осъзнаването на действителния размер на насилието, а от друга страна не дава възможност за ефективното му противодействие на ниво Европейски съюз. Досега не е правено проучване на ниво ЕС относно цената и социалните и човешки последици от насилите, упражнявано от мъже над жени. Жизненоважно е да бъде направено такова проучване, за да се очертае феноменът и начертаят мерките за предотвратяване на това сериозно нарушение на човешките права.

Парламентът отправи няколко препоръки към Комисията и страните членки:

-          да формулират политика на абсолютна нетолерантност по отношение на всички форми на насилие над жени;

-          да възприемат рамка за сътрудничество между правителствата и неправителствените организации, с цел развитие на политики и добри практики срещу домашното насилие;

-          да изградят единна методология, дефиниции и критерии за събиране на сравними и съпоставими данни на ниво ЕС по отношение на насилието на мъже над жени в сътрудничество с Евростат, Агенцията за основните права и бъдещия Институт по равнопоставеност на половете и проведат изследвания за преобладаващите форми на насилие;

-          да назначат национални докладчици, които да събират, обменят и обработват информация и статистически данни за насилието на мъже над жени, включително информация за деца, отглеждани в среда на насилие и да насърчават обмяната на добри практики между страните членки, присъединяващите се страни и страните кандидатки;

-          да развиват програми и изследвания, насочени към жени, принадлежащи към специфични културни общности или етнически малцинства, с цел определяне на специфичните форми на насилие, които преобладават  сред тези групи и планиране на съответни методи за преодоляването им;

-          да определят сексуалното насилие в рамките на брака за престъпление, както и изнасилването в рамките на брака за криминално престъпление;

-          да не приемат никакви културни практики като смекчаващи вината обстоятелства при случаи на насилие над жени, престъпления, извършени в защита на семейната чест или генитално осакатяване;

-          да обменят добри практики със страни, които имат повече опит с престъпленията в защита на семейната чест и да насърчават преследването на съучастниците в тези престъпления, каквито могат да бъдат членовете на семейството на насилника, или лицето, което е насърчило или поръчало извършването на престъплението, с цел да демонстрират твърдо, че това поведение е недопустимо. ЕС трябва да обърне внимание на този проблем, който все повече добива значимост в рамките на съюза и извън него;

-          да вземат предвид, че децата, които стават свидетели на  малтретирането на майките им, се считат за жертви, които могат да търсят обезщетения за нанесени вреди;

-          да не приемат употребата на алкохол в големи количества, предизвикали натравяне,   за смекчаващо вината обстоятелство при упражняване на насилие от мъж на жена;

-          да се противопоставят на твърдението, че проституцията може да бъде считана за еквивалент на работа.

Страните членки трябва да предприемат мерки за осигуряване на по-добра защита и подкрепа на жените, жертви на насилие и лицата, застрашени от насилие като им осигуряват  съдействие и защита и като приемат активна, превантивна и наказателна политика срещу насилниците,  с цел намаляване на рецидивизма.

Парламентът призовава страните членки да предприемат мерки за предотвратяване на гениталното осакатяване на жени. Забраната и преследването на осакатяването следва да е приоритет във всички съответни политики и програми на ЕС. Актът на осакатяването трябва да бъде определен за незаконно насилие срещу жени, което представлява нарушение на основните им човешки права и е сериозно посегателство срещу физическата им цялост. Независимо от това в коя страна е извършено престъплението срещу граждани на ЕС или лица, които постоянно пребивават в ЕС, то е незаконно. Лекарите, които извършват това престъпление срещу млади жени и момичета, трябва да бъдат лишавани от правото да упражняват професията си и преследвани наказателно. Родителите трябва да бъдат подвеждани под наказателна отговорност в случаите на генитално осакатяване на техните деца. Парламентът призовава страните членки да считат гениталното осакатяване за основателна причина за търсене на убежище в тези страни за защита срещу това нечовешко третиране.

В заключение, Парламентът призовава Комисията да изгради механизъм на основата, на който да бъде възможно идентифицирането на страните членки, в които насилието над жени е сравнимо най-разпространено и се увеличава.