Университетското издателство “Стопанство” издаде наскоро сборник с  материали от международна конференция, проведена в София на 16-17 септември 2004 г. на тема “Времето за труд и условията на труд”. Както посочва в предговора към сборника неговата съставителка проф. д-р Катя Владимирова, в изданието са включени докладите на участниците в два международни проекта: Изграждане на европейска изследователска мрежа по темата “Заетост, безработица и социална защита”, финансиран по Пета рамкова програма на ЕС, и “Измененията във времето за труд и условията на труд на мъжете и жените”, финансиран от българо-френската програма “Рила”. Целта на сборника е да открои как в текущите процеси на глобализация и европеизация се преструктурира разделението на труда в обществото и в частност по пол, както и да представи богатството от концепции, идеи, социални практики и резултатите от изследванията на учени от различни страни и континенти, работещи в областта на труда и социалната политика.

Из доклада “Времето за труд за жените и мъжете: без прекъсване и с прекъсване. Френските концепции и българската практика” от Даниел Кергоат, Национален център за изследвания, Париж и Катя Владимирова, УНСС, София:

“Представяме хипотезата, че във френското общество, и в по-широк план в западното общество, трудът е наистина основен залог в социалните взаимоотношения между половете (фактът, че контрацепцията и абортът бяха легализирани, не промени нищо в йерархията по пол). Тук не става въпрос единствено за наемния или професионалния труд, а за труда като “производство за живот” и като самовъзпроизводство. Това ни кара да го използваме така, както е определен през ХVІІІ век... Но ако марксическото и икономическото учение са свели труда само до търговски продукт, то, ако следваме текстовете, все пак излиза, че всяка човешка дейност е “труд” с двете си проявления: трудът като творчество и съзидание срещу труда като отчуждение. Именно тези две проявления на труда има предвид Кристоф Дьожур, когато пише:”да се трудиш не означава само да променяш света, това означава да променяш и себе си, да се самовъзпроизвеждаш”.

Тази концепция на труда предполага също на колективно ниво да бъде включен не само професионалният труд (наемен или не, пазарен или непазарен, формален или неформален), но също и домакинският труд (който надхвърля доста домакинските задължения и обхваща физически и психически грижи за децата, контрол на обучението им и др.). Този труд не се характеризира като наслагване на задачи, а като интегрирана дейност, произвеждаща блага като професионалният труд”.