Предлагаме на вашето внимание материала на ст.н.с. д-р Ана Лулева, Етнографски институт с музей на БАН, за участието й в Международна научна конференция „Капитализъм и/ли патриархат”, проведена на 22-24 юни 2006 във Вилнюс, Литва.

Центърът за изследвания на пола към Европейския хуманитарен университет, Беларус, организира международна конференция на тема Капитализъм и/ли патриархат? Джендър в постсъветското пространство. Тя се проведе във Вилнюс, където Европейският хуманитарен университет е намерил убежище във Вилнюския университет и продължава дейността си като “университет в изгнание” след закриването му през лятото на 2004г. от властите в Минск. Младият екип на Центъра за изследвания на пола под ръководството на Елена Гапова е приел предизвикателството да работи, преодолявайки невероятни трудности, и продължава да обучава студенти в магистърска и докторска програми, да реализира научни проекти и да поддържа активна издателска дейност. Настоящата конференция бе осъществена с подкрепата на фондация “Макартър”.

В продължение на три дни (22-24 юни, 2006г.) изследователки и изследователи от Беларус, Русия, Украйна, Унгария, Литва, Полша, България, Финландия, Канада, САЩ, Германия, Белгия изнесоха над 35 доклада и дискутираха върху различни аспекти на патриархатния ред в постсъветското пространство.

На първото пленарно заседание Джудит Фабиан (Университет Карлтон, Канада) представи изследователския проект “Пол и нация”, чийто координатор е Университет Карлтон. Целта на този проект е да се картографират, сравнят и обяснят промените в отношението пол-нация, като се направи съпоставително изследване в над 30 страни от всички континенти на участието на жените в националните проекти и последствията от това за тях и се очертае профилът на режима на половете в различните страни в различни периоди. Людмила Попкова (Самарски държавен университет, Русия) говори за особеностите на женските движения в Русия (“В търсене на “грижата” или свободата? Идеологическият ресурс на женската активност в Русия”). Тя анализира програмата и идеологията на една от най-големите женски организации “Комитет на войнишките майки” като пример за архаична женска организация, апелираща за патерналистичен модел на половия ред, познат от близкото съветско минало. Ирина Матоните и Аурелия Новелскайте (Институт за социологически изследвания, Вилнюс) представиха резултати от свое сравнително изследване на квотите по пол и политическото включване/изключване на жените (“Посткомунистическото гражданство и политическата система: джендърните квоти като индикатор на промените”). Марина Малишева (Институт за социално-икономически изследвания на народонаселението на РАН, Москва) говори за “Политиката като вид предприемачество”. Тя акцентира върху новите измерения на патриархата в постиндустриялните общества във връзката им с репродукцията на половете и класите.

В панел под надслов “Стратегическият есенциализъм и неговите граници” Наталия Кулинка (Беларуски държавен университет, Минск) повдигна завесата към политическата действителност в Беларус с доклада “Конкурсът за красота vs. парламентарни избори. Масмедиите като инструмент за изключване от политическия дискурс”. Проведени по едно и също време (конкурсът за красота е обявен за държавен приоритет) двете събития създават един общ дискурс на “жените в политиката”, които са покорни, подчинени и признателни на мъжете-покровители и особено на най-първия сред тях – президента Лукашенко. Всички, които не се вписват в този нормативен модел, се възприемт за маргинални и съответно не са избрани в парламента. Олга Плахотник (Харковски джендърен център) говори за двете направления в украинскито женско движение – националистическо и феминистко – и предложи отговор на въпроса как е възможно съчетаването на национализъм и феминизъм в Украйна (“Пазителка и/или феминистка: перипетии на националистичесските и феминистки дискурси в украинското женско движение”).

В панела “Нация, слово и власт” Оксана Кис (Институт по етнология, Львов) по примера на Юлия Тимошенко очерта доминантните модели на нормативна женственост в Украйна (Барби и Берегиня ’майка на нацията’) в доклада си “Красотата спасява света”: нормативната женственост като женска политическа стратегия в Украйна”. Хайди Курвинен (Университет Улу, Финландия) анализира образите на жената, създавани в едно популярно естонско списание, в контекста на новия националистически дискурс в Естония (“Производство на традиционната женственост. Идеалите на национализма в списанието Esti Naine в периода на новото национално възраждане”).

В панела “Говори феминизмът” най-напред бе дадена думата на Нанет Фънк (Бруклин колеж, Сити университет, Ню Йорк), която говори на тема “Корени на женските организации в Източна, Южна и Централна Европа през 90-те години” Тя предложи три подхода за обяснение на липсата на феминистко съзнание в региона (“отвън”, “отвътре” и “исторически”) и по-подробно се спря на третия – историческите корени на женските движения като възможно обяснение за слабата популярност на феминизма сред жените в бившите социалистически страни. Олга Зубковская (Централноевропейски университет, Будапеща) представи предварителни резултати от своя научен проект “Изток/Запад, (между)национални идентичности и практики на феминизма: сравнение между Беларус и Казахстан”. Надежда Гусаковская (Европейски хуманитарен университет, Беларус, Вилнюс) предложи своята интерпретация по темата “Марксизъм и феминизъм: към проблема за политическото изказване, или “кажи ми кой е твоят враг и аз ще ти кажа кой си” като съпостави феминисткото говорене и протестите на беларуските граждани в Минск след президентските избори и се опита да отговори на въпроса “как е възможно да съществуваш и да говориш без да попаднеш в политическата сфера”.

“Политики на идентичността” беше панел, в който се обсъждаха женската субектност (Олга Романцова, Харковски център за джендър изследвания), изчезващите идентичности в съвременното литовско изкуство (Аудроне Жукаускайте, Институт за изследване на културата, философията и изкуството, Вилнюс) и лесбийсвото като културна концепция и продукт в руския постсъветски социален контекст. В своя доклад “Формиране на политика на идентичност и културно предприемачество: производство на лесбийството в Русия” Надежда Нартова (Център независими социални изследвания, Санкт Петербург) показа, че моделът на лесбийски начин на живот в трайни партньорства се вписва в традиционния gender contract на средната класа, няма политически измерения и не подрива съществуващия полов ред в Русия.

“Тяло и власт” бяха в центъра на следващите три доклада: на Марина Муравьова (Руски държавен педагогически университет, Санкт Петрбург) – “Сексуалното насилие в съвременна Русия: всекидневни практики на родния патриархат”; на Елена Минченя, Евгения Иванова (Европейски хуманитарен университет, Беларус) за популярния в последните години в Беларус кючек и производството на съответната му женственост в школите за такъв танц; и на Лиутадус Краниаускас (Университет Клайпеда, Литва) – “Виж ме!” Изследване на визуалните репрезентации на маскулинността”.

Юстина Бейнек (Централноевропейски университет, Будапеща) направи прочит на един популярен видеоклип в Полша в “Дивата, четиримата танкисти и кучето: западната културна експанзия и полската попмузика”. Доротея Олковски (Университет Колорадо, САЩ) анализира някои аспекти на съвременния патриархат през призмата на азиатския секстуризъм (“Поглед от Запад: азиатският секстуризъм и западният морал”).

Проблемите на майчинството и бащинството бяха тема на докладите на Анастасия Беганович (Европейски университет, Санкт-Петербург) “Да раждаш не е разкош”, Малгожата Котовска (Университет Антверп, Белгия) “Майчинството като политически проблем в Полша” и на Каролина Кржъйстек “Нови бащи или стари патриарси? Бащинството в Полша през последните 16 години”.

В панела “Нови класи и класификации” Ирина Тартаковская (Самарски държавен университет, Институт за социална и джендърна политика, Русия) представи резултати от научен проект, изследвал “Социалните мрежи и влиянието им на пазара на труда”. Екатерина Чуева (Саратовски държавен технически университет, Русия ) говори за “Стратификацията по пол в неголяма търговска фирма”. Альона Макарова (Ивановски държавен университет, Русия) разгледа ролята на държавата и нейната социална политика в създаването на йерархии по пол в Полша “Социалната политика и особености на стратификацията по пол в Полша (1989-2000). Ана Лулева (Етнографски институт с музей, БАН, София) говори за основните характеристики  на “Половия ред в постсоциалистическа България”.

Панелът “Капитализъм и желание” включваше докладите на Бенджамин Коуп (Колегиум Цивитас, Варшава) ”Казвам се Любов..? Работа и желание в посткомунистическия капитализъм”, в който той обвърза критиката на капитализма с перспективата на пола и любовта и аргументира тезата си, че капитализмът е машина за производство на желание (Дельоз), но и за капитализиране на това желание. В доклада “Женският секстуризъм в руските СМИ и интернет-форуми” Олга Зайцева (Университет Сан Франциско) се спря на формирането на нова женственост и проблематизирането на сексуалността във форумите, в които жени говорят за “авантюрите” си по време на почивки в Турция. Елина Казакова (Европейски хуманитарен университет, Беларус) разгледа женските списания, за да покаже “Митологията на женското тяло”: конструиране на идеалите за красота в постсъветските масмедии”.

Последният панел затвори кръга на дискусиите с темата “Джендърни нации: субектност и гражданство”. Тук повод за обсъждане бяха докладите на Елжбета Матиня (Ново училище за социални изследвания, Ню Йорк) “Пол и демокрация: художници и актуално изкуство в преходно общество”, на Елена Гапова (Европейски хуманитарен университет, Беларус) “Парадоксът на женското гражданство” и на Джудит Фабиан (Университет Карлтон) “Пол и нации: уроците на Централна и Източна Европа”.

Дебатите бяха наситени с още много идеи и провокираха разговори както за теоретичните основи и подходи на изследванията на пола, така и за необходимата им връзка със социалната реалност. По отношение на “основния въпрос” на конференцията – формиращият се в постсъветското пространство нов патриархат – бяха изразени противоположни мнения и очаквания: от песимизъм, че женските организации биха могли да променят съществуващия патриархатен ред, до оптимистичната увереност, че промяната е възможна. Един от пътищата за това е образователна работата от страна на женските неправителствени организации сред максимално широк кръг жени и в тясна връзка с депутатките в Парламента, провеждане на тренинги с тях по въпросите, свързани с отстояване на правата на жените, създаване на чувствителност към въпросите пола у обществото и политиците.

Повече: Интернет страницата на Център за изследвания на пола към Европейския хуманитарен университет - на руски език и на английски език.