Ако желаете да се присъедините към призива, можете да потвърдите писмено своето съгласие като изпратите е-мейл на нашия адрес cwsp@cwsp.bg до понеделник, 17 април 2006 г.

Ние, представителите на неправителствени организации от София и страната, в резултат на проведените обсъждания и взетите решения на Осмата годишна национална среща на неправителствените организации, ангажирани с проблемите на жените и равнопоставеността на половете, организирана от Фондация „Център за изследвания и политики за жените” на 10 март 2006 г., призоваваме 40-то Народно събрание и правителството на Република България да предприемат следното:

1.             Да бъде окончателно подготвен проект на Закон за равните възможности на жените и мъжете, който да бъде своевременно консултиран с неправителствените организации, ангажирани с проблемите на жените и равнопоставеността на половете, преди започване на процедурата по междуведомствено съгласуване, съгласно чл. 58 от Устройствения правилник на Министерски съвет и неговата администрация.

2.             Законът за равните възможности на жените и мъжете в България да регламентира:

• осигуряване на равни възможности на жените и мъжете във всички области на обществения живот;
• обособяването на отделен държавен орган за провеждане на политиката на равни възможности, както и механизми за провеждане на такава политика във всички органи на изпълнителната власт и органите на местно самоуправление;
• да урежда подготовката и приемането на програми за равни възможности, както и контрола за тяхното изпълнение;
• да регламентира приемането на временни специални (насърчителни) мерки за осигуряване на равни възможности на жените и мъжете;
• да урежда някои специфични дейности, необходими за осигуряване на равнопоставеността, като статистика основана на пол, джендър бюджетиране и др.

Приемането на такъв закон ще спомогне за постигане на по-пълно съответствие с достиженията на правото на Европейския съюз в областта на равното третиране и равните възможности на жените и мъжете, и по-специално с изискванията на Директивата на Европейския парламент и на Съвета 2002/73/ЕО от 23 септември 2002 г. за изменение и допълнение на Директива 76/207/ЕИО относно прилагането на принципа за равно третиране на мъжете и жените при достъпа до трудова заетост, професионална квалификация и израстване, и трудови условия.

С приемането на Закон за равните възможности на жените и мъжете Република България ще отговори на изискванията на Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW) и на препоръките към българското правителство на Комитета за премахване на дискриминацията по отношение на жените. Един такъв закон ще представлява и изпълнение на ангажиментите на българското правителство, поети с подписването на Декларацията и Платформата за действие от Четвъртата световна конференция на ООН за жените (Пекин, 1995).

3. Да бъде ратифициран в най-кратък срок Факултативният протокол към Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW). Това ще даде възможност на лица или групи от лица, чиито права по Конвенцията са нарушени, да подават индивидуални жалби до Комитета за премахване на дискриминацията по отношение на жените. Факултативният протокол бе подписан от Република България през 2000 г., с което бе изразена политическата воля за присъединяване към него. В периода оттогава досега бяха приети редица закони, които дават възможност за защита по националното право на някои от правата, гарантирани от Конвенцията (CEDAW). На настоящия етап е налице необходимост да бъде изпитана ефективността на вътрешните средства за защита, но така също и да се разширят възможностите за защита на човешките права на българските граждани посредством прилагането на международните актове, подписани и ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, които по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България са част от вътрешното право. Повечето европейски държави вече са ратифицирали този протокол. Това важи и за новите членове на ЕС, както и за държавите от Балканския регион.

4. Наред с ратифицирането на Факултативния протокол настояваме и за обнародването на Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW). Конвенцията, ратифицирана през 1982 г., все още не е обнародвана. Обнародването й ще даде възможност да бъде приложен чл. 5 ал. 4 от Конституцията на Република България и Конвенцията да се счита за част от вътрешното право на страната.

5. С оглед на промяната на съвременните форми на семеен живот, настояваме за своевременна промяна и в правната уредба на правото на лични отношения между родител и дете, в случаите на развод, раздяла на родителите или в случаите, в които родителите никога не са живели заедно, както и за по ефективна защита на интересите на децата в тези случаи с оглед предстоящите промени в Семейния кодекс.

Към настоящия момент уредбата на правото на контакт (лични отношения) е свързана с уредбата на развода и неговите последици, а тази уредба не отразява съвременните форми на семеен живот и не зачита в достатъчна степен човешките права на съпрузите и децата.

Настояваме промените в Семейния кодекс своевременно да се консултират с неправителствените организации преди започване на процедурата по междуведомствено съгласуване, съгласно чл. 58 от Устройствения правилник на Министерски съвет и неговата администрация.

Участниците в Осмата годишна национална среща на неправителствените организации, ангажирани с проблемите на жените и равнопоставеността на половете.