На 31 май 2006 проф. Якин Ертюк, специалният докладчик по насилието над жени на Комисията по човешки права към ООН направи следното изявление за пресата:

"Вземайки под внимание широко отразяваните в медиите самоубийства на жени в Батман, аз проведох официална мисия за установяване на фактите в Турция от 22 до 31 май 2006 г.

След като проведох консултации с правителството и неправителствените организации в Анкара, аз посетих Батман, Санлиурфа и Ван, където се срещнах с местните власти, с представители на гражданското общество, с жертвите или със семействата на жертвите, за да се запозная с фактите около самоубийствата на жените.

Аз бих желала да благодаря на турското правителство, на националните и местни власти и на представителите на гражданското общество за тяхното съдействие и подкрепа. Тук бих желала да споделя някои предварителни наблюдения

По-голямата част от жените в посетените от мен провинции, нямат свой собствен  живот, а такъв, който е предопределен от патриархалните закони, поддържани от традицията, културата и родовите връзки и който често се изразява в изкривени представи за чест. Така срещу жените, които биват привиждани като престъпващи тези закони, се използват различни форми на насилие. Самоубийствата на жените от региона са се случили в такъв социален контекст.

Имаше много подвеждащи изявления относно самоубийствата на жени в югоизточна Турция и Батман в частност.  В тази връзка бих желала да отбележа някои основни факти. Между 2000 г. и 2005 г. е имало 105 самоубийства в Батман: 61 от жертвите са били жени, 44 – мъже. До този момент през 2006 г. има 7 самоубийства: 5 жени и 2 мъже и 53 опити за самоубийство, от които на жени са били 36, а на мъже – 17. Два важни факта се очертават от тази статистика. На първо място, процентът на самоубийствата в Батман не е твърде висок в сравнение с общия процент  на самоубийствата в Турция. Затова би било погрешно Батман да се заклеймява като “град на самоубийствата”, както правят някои.

На второ място, много повече жени, отколкото мъже извършват самоубийствени актове. Този факт противоречи на световните тенденции, според които мъжете са по-склонни към самоубийство. Батман не е единствената турска провинция, където се проявява тази аномалия. Според изчисленията на Държавния статистически институт и други провинции от региона като Ван, Диарбекир, Хакари, Сирнак и Сиирт бележат повече самоубийства, извършени от жени, отколкото от мъже. Подобна тенденция се забелязва и в няколко провинции извън региона. 

По време на своята мисия имах възможност да се срещна лично със семействата на жертви на самоубийство, както и с жени, оцелели след самоубийствен акт. Бих желала да изкажа своята благодарност на тези семейства и жени за това, че имаха куража и силата да говорят с мен за тези свои много лични трагедии, които е трябвало да преживеят. Също така говорих и с редица представители на социалните служби и групи за права на жените, които бяха работили над конкретни случаи.

Трудно е да се разберат причините за дадено самоубийство, не на последно място и поради факта, че жертвата вече не може да разкаже за своите мотиви. Обикновено личните, семейните и обществените фактори се преплитат. Аз открих, че патриархалните закони и нарушенията на човешките права, които произтичат от тях, например, принудителните и ранни бракове, домашното насилие и отричането на репродуктивните права, често пъти са основните фактори, допринасящи за самоубийството на жени и момичета в югоизточна и източна Турция.

Допълнително напрежение произтича и от факта, че жените трябва да живеят сред многобройни изисквания наложени им от традиционните порядки и непрестанните социално-икономически промени в контекста на урбанизацията и вътрешната миграция, както и че трябва да се справят с бедността, изселването и несигурността, породени от политическото напрежение, което често се усеща в региона. Според сведенията сексуалната злоупотреба с дете в семейството също се явява един от важните фактори при някои случаи на самоубийство. Следователно има незабавна нужда да се преодолеят социалните табута и открито да се изучава и работи върху този проблем.

Националните и международните медии се занимаваха с въпроса дали самоубийствата на жени и момичета не са всъщност отвратителни убийства на честта или насилствени самоубийства. В много от случаите, които ми бяха докладвани, подобни съмнения не са верни. Бих желала да отбележа обаче, че представителите на правосъдието и изпълнителната власт в посетените от мен провинции ме информираха за случаи, в които има основателни причини да се вярва, че самоубийствата са подстрекавани или, че така наречените убийства на честта са били прикривани като самоубийства. Някои от тези случаи са били отнесени до съда за разследване. Аз призовавам компетентните власти да разследват подобни случаи на неестествена смърт на жени и момичета с особено внимание и да заведат дела за подстрекаване към самоубийство, където това се налага.

Турция е страна по всички основни инструменти за човешките права. Турското национално законодателство осигурява равнопоставеност между жените и мъжете, спазване на човешките права на жените и противодействието на домашното насилие. На практика обаче аз установих, че на властите твърде често им липсва готовност да прилагат тези закони и да защитават жените от насилие. Събеседниците ми от региона споделиха, че политиците и администраторите често са склонни да се нагаждат към местния елит и норми на поведение за сметка на защитата на правата на жените. Неграмотността на жените, която достига до 50 % на някои места в региона, е ясен знак за това огромно пренебрежение. Едновременно с отбелязването на липсата на ефективна институционална структура, която да защитава жените, аз бих желала да изкажа благодарност на онези смели и просветени хора, които работят в провинцията и продължават да защитават жените от тежко насилие, включително и от убийство, въпреки огромния личен риск, който поемат с това. В тази връзка присъдата, издадена през 2004 от съда в Санлиурфа Асизе, която осъди 9 души за организирането и извършването на убийство на честта дори преди приемането на новия Наказателен кодекс, представлява достоен за похвала пример.

Предвиждам да представя пред Съвета по човешки права към ООН подробен доклад, съдържащ  моите заключения и препоръки”