* English
* Начало
* Карта на сайта
Център за изследвания и политики за жените
CWSP.bg on Facebook
София 1000, ул. „Цар Асен” №38,
телефон: ++359 2 981 04 73, E-mail: cwsp@cwsp.bg
Начало В БългарияПреглед на законодателството

Преглед на националното законодателство
(cwsp)
Законодателство по равнопоставеност на половете и антидискриминационно законодателство

  Закон за защита от дискриминация

 

Законът за защита от дискриминация (септември 2003, в сила от януари 2004) си поставя за цел да обедини голям брой директиви в тази област (равното заплащане, равнопоставеността по отношение на трудовата заетост, бременните жени и тежестта на доказателството). Този изчерпателен антидискриминационен закон постига в голяма степен съответствие на достиженията на правото на ЕС. Той въвежда система от санкции и предвижда създаването на Комисия за защита от дискриминация в качеството на независим орган, който се отчита пред Народното събрание. Комисията се състои от девет члена. Народното събрание избира петима от тях, а президентът на Република България четирима. Комисията назначи постоянни състави, които работят по проблемите на етническата и расова дискриминация и равенството между половете. Някои от дейностите на Комисията за защита срещу дискриминация включват установяване на нарушения и налагане на санкции, съобразно закона; изготвяне на предложения към представители на изпълнителната власт и институции за местно самоуправление; обжалване на административни закони, издадени в противоречие с този закон; предоставяне на информация на лица относно техните права и задължения, наложени от този закон и, по тяхна молба, финансиране на тяхната защита и т.н.

 

Все още, обаче, законът не е широко познат и малко хора са добре информирани за правата си гарантирани от него, както и за възможността да подават жалби за дискриминация пред Комисията или в съда. Необходимо е укрепване на административния капацитет на Комисията и изграждане на нейните регионални подразделения, с оглед популяризиране на работата й извън столицата и повишаване на чувствителността на обществото за правните механизми за защита срещу дискриминацията. 

 

  Закон за борба с трафика на хора

 

Законът за борба с трафика на хора (май 2003 г., в сила от януари 2004 г.) въвежда мерки за превенция на трафик на хора, усъвършенства координацията между държавните органи и НПО и защитава жертвите на нелегалния трафик на хора. Законът е създаден в съответствие с Конвенцията на Обединените нации срещу международната организирана престъпност и съблюдава допълнителния Протокол към Конвенцията за превенция, спиране и наказание трафика на хора, особено на жени и деца. И двата документа са ратифицирани от България. В задълженията на Националната гранична полиция за борба с организираната престъпност влиза борбата с трафика. Законът предвижда създаването на Национална комисия към правителството, ръководена от Заместник министър-председател. Националната комисия трябва да изгради местни комисия с общините, председателствани от заместник-кметове.  Националната и местните комисии трябва да координират връзката между различните агенции и да изработят програми за изпълнение на Закона на национално и местно ниво.

 

Въпреки, че законът е в сила вече три години изграждането и функционирането на новосъздадените органи напредва бавно. Така например, година и половина след приемане на закона, местни комисии не са създадени. Едва с приемането на Националната програма за борба с трафика на хора и закрила на жертвите на трафик (приета от правителството през юли 2006 г.) се предвижда създаване на местни комисии в четири общини в рискови райони до края на 2006 г. Все още не съществува структурирана система за взаимодействие и координация между новосъздадените органи, нито е гарантирано финансирането им. Липсват държавно финансирани услуги за реинтегриране на жертвите на трафик, което често е причина, те отново да попадат в трафикантски мрежи.

 

В пълно противоречие на духа на закона, обаче, през август 2006 г. бе изменен Наказателния кодекс на Република България и наказанията за трафикантите, които не са използвали наркотици, за да принуждават жертвите си да проституират бяха намалени значително. В резултат присъдата на Ванко 1 бе намалена от 12 на 4 години.   

 

   Закон за защита срещу домашното насилие

 

Законът за защита срещу домашното насилие бе приет от Народното събрание на 16 март 2005 г. Той регулира отношенията, свързани с домашното насилие и предоставя мерки за защита срещу него. Законът дава правна дефиниция на термина домашно насилие и задължава държавата да създава условия за изпълнението на програми за превенция и защита от домашно насилие и на програми, осигуряващи помощ на пострадалите лица.

 

Защитата срещу домашното насилие по този закон се осъществява чрез наложен от Районния съд административен акт, наречен “заповед за защита”, която задължава извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие, отстранява извършителя от съвместно обитаваното жилище, забранява на извършителя на насилието да се приближава до жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице, задължава извършителя да посещава специализирани програми, налага глоби в размер от 200 до 1000 лева.

 

Една година след приемането на закона на 19 октомври 2006, правителството прие първата Програма за превенция и защита от домашно насилие. Въпреки това отделен бюджет за прилагането й не е предвиден. Финансирането на мерките по програмата ще се осъществява от бюджетите на съответните отговорни министерства.

 

За съжаление все още не съществува централизирана информационна система и база данни за броя на заведените и приключили дела по този закон, поради което е трудно да бъде направена и точна оценка за ефективността на закона.  

 

   Закон за омбудсмана

 

Законът за омбудсмана бе приет през май 2003 г. и влезе в сила от 1 януари 2004 г. Националният омбудсман и неговият заместник отговарят за разследване на нарушения на гражданските права и свободи от страна на държавните или общинските органи и тяхната администрация, в това число и от страна на лица, които предоставят обществени услуги. В този смисъл те имат право на достъп и получаване на всякаква информация по тези въпроси за проучване. Осигурени са им финансова независимост и имунитет. Омбудсманът и неговият/нейният заместник се избират за срок от пет години чрез обикновено мнозинство в Парламента. Те са отговорни пред Народното събрание и трябва да представят годишен отчет за своята дейност. Техните становища и препоръки стават публично достояние.

 

 

    Проект за Закон за равните възможности на жените и мъжете

 

Първият проект за Закон за равните възможности на жените и мъжете бе изготвен в периода между август 2000 г. и февруари 2001 г. от Министерството на труда и социалната политика и отхвърлен два пъти от Народното събрание, съответно през 2002 г. и 2003 г.

 

През 2006 година нов проект за закон бе изготвен от работна група към МТСП и бе приет от Министерски съвет (20 юли). Въпреки, че проектът бе приет без съществени забележки от Министерски съвет, бе трудно той да бъде защитен в постоянните комисии на Народното събрание, поради терминологичната му неяснота и множеството повторения с разпоредбите на Закона за защита срещу дискриминацията.  След като все пак проектът бе гласуван в три постоянни комисии, водещата комисия по правата на човека и вероизповеданията взе решение през декември 2006 г. проектът да бъде обсъден, след като МТСП се запознае обстойно с всички бележки на Съвета по законодателство към Народното събрание .   

 

Новият закон за равнопоставеността на половете следва да:

  • Въвежда и определя ясно новата терминология по равнопоставеност на половете в съответствие с целта и философията на закона и международните правни инструменти.
  • Да формулира целите, органите и институционалния механизъм за прилагане на националната политика по равнопоставеност на половете.  
  • Да регламентира мандата, функциите и структурата на институционалния механизъм.
  • Да регламентира основните механизми за постигане на равнопоставеност на половете като използването на количествени и качествени индикатори, чрез които да се осъществява мониторинг и да се оценяват резултатите от прилагането  на тази политика, както и регламентиране на механизми за прилагане на насърчителни мерки и провеждане на анализи по пол.
  • Да следва една основна цел – създаване на работещ институционален механизъм за въвеждане и прилагане на интегрирания подход за равно третиране на жените и мъжете във всички национални политики и програми. На този етап би било по полезно, ако законът се съсредоточи в изграждането на система за управление на политиката по равнопоставеност на половете. Той би могъл да бъде инструмент за интегриране на цикъла на управление на хоризонталните политики в процеса на управление на политиката по равнопоставеност на половете в България.
  • Министерския съвет би следвало да формулира националната политика по равнопоставеност на половете и да приема национален план за прилагането й. Законът следва да определя функциите на водещото ведомство и функциите на координаторите по равнопоставеност на половете в секторните министерства, както и да формулира функциите на Националния съвет по равнопоставеност на жените и мъжете. Координатори по равнопоставеност би следвало да са членовете на съвета и именно на базата на техния принос да бъдат изготвяни предложения за национална стратегия за постигане на ровнопоставеност на половете.

 

Последна актуализация: 22.02.2007 г.

 


 
  Назад Горе За печат Запази като PDF
Съдържание
Конституция на Република България
Кодекси
Законодателство по равнопоставеност на половете и антидискриминационно законодателство

© 2003, Всички права запазени
Център за изследвания и политики за жените

Влез | Контакти | Условия за ползване | Карта на сайта
Сайтът е създаден от СТРАТЕГМА