Икономическата трансформация – предизвикателства за равните възможности на половете.

Икономиката определя много от възможностите на хората да подобрят своя стандарт на живот, икономическата политика и развитието влияят критично на неравенството на половете.

През последните двадесет години в България едновременно протичат два фундаментални процеса - на икономическа трансформация и на интеграция. Това наложи синхронното решаване на сложни задачи от политически, икономически, социален, етнически характер, свързани с преодоляване на изостаналостта на страната и начало на икономически растеж, с осъществяване на пазарната трансформация и подготовка за интеграция.

Най-важните движещи сили на растежа и икономическото сближаване между страните през последните десетилетия бяха инвестициите в човешки и физически капитал, развитието на адекватни социални политики, изграждането на гражданско общество, премахване на всякакви форми на дискриминация, съблюдаване на равни възможности между половете и др.

Залагайки на равните възможности и отричайки дискриминацията по какъвто и да е признак, Европа запълва със съдържание политическите, гражданските и социалните права, но също така увеличава и благосъстоянието си, давайки възможност на всеки свой гражданин да вложи усилията си за общия растеж и в името  на общото бъдеще.

Състояние и перспективи в България

Главна задача на политиката на заетостта в България е осигуряване на икономически и социално обоснована  пълна заетост или приближаване до нея, а в перспектива – осигуряване на необходимата работна сила за догонващо икономическо развитие при равни възможности между половете и отсъствие на дискриминация в материалнате, институционална и обществена сфери. Едни от най-острите проблеми са свързани с намаляване и застаряване на населението, а оттук – и на работната сила, поради демографската криза и продължаващата емиграция, и със смекчаване на последствията от тях.

Тежестта на прехода към пазарна икономика е по-голяма за жените, отколкото за мъжете, в частност поради орязване на социалните и обществените услуги, влошената финансова ситуация и заетост, и тройното бреме, което са принудени да носят – да осигуряват доходи, да извършват домакинска работа и да възпитават децата.

Необходими са специални мерки, политика и намеса на държавата, синдикатите и неправителствените организации, насочени към промяна на ситуацията, и гарантиране на устойчиво развитие и ефективно включване на жените в труда и в обществено-политическия живот.

Политики за решаване на проблемите

- Преразпределителните функции на държавата, целяща смекчаване на социалното неравенство, се превръщат във важен фактор на растежа;  

- Увеличаване на заетостта;

- Ограничаване на дискриминацията, стимулиране на социалното приобщаване и достъпа до работа;

- Прилагане на принципа за равно заплащане при равна работа за дейности с еднаква стойност;

- Наложително е държавата да подхожда еднакво към половете при прилагане на четирите стълба на Стратегията за заетостта;

- Изработване и прилагане на мерки и програми, насочени към участието на жените в икономическия, социалния и политическия живот;

- Необходимо е да се разработят подходи за улесняване на започването и упражняването на стопанска дейност и извеждане на жените от сивата икономика;

- Ключови фактори на институционалната политика:

• Насърчаване на равни възможности на жените и мъжете като част от държавната политика.
• Изграждане на органи на изпълнителната власт, които да отговарят за въпросите на равните възможности на жените и мъжете.
• Изследване на показателите за на равните възможности на жените и мъжете, осигуряване на необходимата информация относно разработването и изпълнението на приложими политики за равни възможности между половете.
• Законови гаранции за равнопоставеност на жените и мъжете и предотвратяване и премахване на дискриминацията, основана на признак пол.
• Гарантиране на равни възможности на жените и мъжете при достъпа до: икономически дейности; здравеопазване и запазване на репродуктивните функции на жените; сферата на образованието; областта на държавното управление; борба с домашното насилие, наблюдение и оценка на ефективността при прилагане принципа на равни възможности на жените и мъжете.
• Насърчаване на равното участие на жените и мъжете при вземането на решения.
• Премахване на джендър стереотипите в обществото.
• По-голямо участие на мъжете в процеса за осигуряване на джендър равенство.

- Влияние на гражданското общество върху обществените нагласи;

- Реформи в социалната сфера.

Общественият женски парламент – XXI век към КНСБ

За 7-те години на своето съществуване ОЖП е инициатор, организатор и съорганизатор на редица научни и научно-практически конференции, посветени на различни аспекти на проблемите на жените, децата и българското семейство днес. Сред тях са темите, свързани с ролята на жените в информационното общество, насилието над жените, заплахите пред семейството у нас, влиянието на глобализацията върху положението на жените. ОЖП и Женската комисия към КНСБ оказаха влияние при изработване на някои законопроекти и проекти на подзаконови нормативни актове, регламентиращи закрилата на детето, социално подпомагане, отпуска по майчинство и равните възможности.

Професионална биография

Янка  Крумова Такева e завършила Благоевградския университет, специалност  педагогика и Пловдивския университет, където става магистър по икономика - управление на човешките ресурси. Тя е специализирала икономика, организация и управление на бюджетната сфера към  УНСС – София и  индустриални отношения към Пловдивския университет. Янка Такева председател на Синдиката на българските учители , на “Обществен женски парламент - XXI век” и на Комисията за работа с жените, семейството и младите хора към Конфедерацията на независимите синдикати в България. От 2005г. до сега тя е преподавател  по “Управление на човешките ресурси”, катедра Социална политика в Московски държавен университет / МГУ/. Сред основните й публикации са „Синдикатите в защита на жените в труда и в обществото”, както и редица доклади за равните възможности между мъжете и жените. Тя е носител на орден “Кирил и Методий” – I степен и е номинирана за жена на 2000 г. във Вашингтон за приноса си към демократичните промени в България